Когато си отиде любовта,
дори когато всичко свърши,
подай ръка, при мене ти ела,
човек греши, от грешките се учи...
Когато разбереш, че не обичаш мен,
не страдай, а така го приеми,
ще те обичам пак, не ме кори,
а прегърни ме... така по-малко ще боли.
Мога ли да спра да те обичам?
Дори и невъзможна да е любовта,
жива съм, а ти за мен си всичко,
вярата, мечтата, обичта...
Красивото ''обичам те'' - за което
воювах толкова безсънни нощи,
мое бе дори за кратко... но в сърцето мое
още има нещо твое, то ми дава сила,
любовта когато си отива,
трябва да сме силни, много силни -
да сме слаби - просто не, не бива.
16.04.2008г.
© Памела Все права защищены
Поздрав, Пами!