27 авг. 2017 г., 00:58

Мога пак

1.5K 0 3

До този ден и този час в безмълвие живях,

без радост и уморен от чуждите неволи бях.

Вредом търсих смисъл и в лоши роли бях,

от себе си различен – за себе си копнях.

 

Но срещнах теб и ти ми даде нова вяра,

че няма "не" така силно човек да се обича,

и няма "не" надеждата с жена да си прилича,

и няма "не" любов с любов да се нарича.

 

До този ден и този час в безмълвие живях,

без радост и уморен от чуждите неволи бях.

Вредом търсих смисъл и в лоши роли бях,

от себе си различен – за себе си копнях.

 

Щом срещнах теб, ти ми даде нови сили

и мога пак над мечтите си права да имам,

и мога пак усмивка без причина да давам,

и мога пак добро сърце да степенувам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...