27 авг. 2017 г., 00:58

Мога пак

1.5K 0 3

До този ден и този час в безмълвие живях,

без радост и уморен от чуждите неволи бях.

Вредом търсих смисъл и в лоши роли бях,

от себе си различен – за себе си копнях.

 

Но срещнах теб и ти ми даде нова вяра,

че няма "не" така силно човек да се обича,

и няма "не" надеждата с жена да си прилича,

и няма "не" любов с любов да се нарича.

 

До този ден и този час в безмълвие живях,

без радост и уморен от чуждите неволи бях.

Вредом търсих смисъл и в лоши роли бях,

от себе си различен – за себе си копнях.

 

Щом срещнах теб, ти ми даде нови сили

и мога пак над мечтите си права да имам,

и мога пак усмивка без причина да давам,

и мога пак добро сърце да степенувам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...