Aug 27, 2017, 12:58 AM

Мога пак

1.5K 0 3

До този ден и този час в безмълвие живях,

без радост и уморен от чуждите неволи бях.

Вредом търсих смисъл и в лоши роли бях,

от себе си различен – за себе си копнях.

 

Но срещнах теб и ти ми даде нова вяра,

че няма "не" така силно човек да се обича,

и няма "не" надеждата с жена да си прилича,

и няма "не" любов с любов да се нарича.

 

До този ден и този час в безмълвие живях,

без радост и уморен от чуждите неволи бях.

Вредом търсих смисъл и в лоши роли бях,

от себе си различен – за себе си копнях.

 

Щом срещнах теб, ти ми даде нови сили

и мога пак над мечтите си права да имам,

и мога пак усмивка без причина да давам,

и мога пак добро сърце да степенувам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...