Моите цветя

Късно е вече, тръгвам далеч,

да търся аз себе си, там сред смъртта.

Прегръщам безкрая, времето спря,

нима ще е жален без мене света?

Сам ме остави и сбогом не каза,

а сълзите ми наливаха гроба отчаян.

Сила ще трябва небето да стигна

и отново аз теб спокойна да видя.

Птица ми кацна на рамото сляпа,

прошепна тя как при вас да остана.

Душата си продадох и очите изплаках,

черни, щастливи гледат тебе сега.

Господ ме мене забрави,

лукавият извърна глава.

Ще сляза пак долу, за да затрия 

който погуби моите цветя.