Късно е вече, тръгвам далеч,
да търся аз себе си, там сред смъртта.
Прегръщам безкрая, времето спря,
нима ще е жален без мене света?
Сам ме остави и сбогом не каза,
а сълзите ми наливаха гроба отчаян.
Сила ще трябва небето да стигна
и отново аз теб спокойна да видя.
Птица ми кацна на рамото сляпа,
прошепна тя как при вас да остана.
Душата си продадох и очите изплаках,
черни, щастливи гледат тебе сега. ...