Моите думи - копринени шалове
от юлския вятър развени
изплитат тънки въжета към тебе.
И те връзвам нежно с мисъл за утре,
а отмина денят, докато се обърнеш
и зеленото в твоите очи натежава.
В дълбокия вир се потапям,
нали знаеш, не мога да плувам,
а зная - вечер в дълбокото
светят звездите...
© Мая Тинчева Все права защищены