Моите „Две хубави очи"

Две хубави очи -

  очите на дете.

Душата ми се мъчи, стене,

олющен вълнолом

сред бурното море

на страсти и копнежи.

Тя мята се и кърши клони

и крясъци болезнени раздират я,

и няма мира никъде в Вселената.

Не, няма кътче, където да се скрие,

да отдъхне.

Навред е твоят образ -

ледено студен,

oчите, впити във безкрая

и безразлични...

... две хубави очи.

... а те се смеят.

Да, да, те могат да се смеят

и аз го знам.

В две хубави очи -

  музика, лъчи.

Аз знам, че могат те да

бликат топлина и радост,

да дават...

... да дават и да топлят

могат те и аз го знам.

Душата ми е в тях,

във тези тихи две очи -

очите на дете.

Не искат и не обещават те.

О, Боже! Как хубаво е казано

за тези две очи - очите на дете.

За твоите очи.