17 мая 2009 г., 19:07

Моите мисли, моите писма

637 0 0

Аз съм раздала много любов
и много пъти тя - любовта -
си е тръгвала от мен.
Плакала съм цяла нощ
и съм чула глас необикновен.
Говорила съм с луната за болките
и съдбата, за красотата.
Посрещала съм зората уморена
и щастлива от вихъра на нощта.
Научих се на много неща.
Научих се да обичам и да прощавам.
Повече от себе си да раздавам
и да не търся благодарност за това.
И съдбата не ме забрави, закриля ме
с магията си и досега.
Мислите ми превръща в птици,
които отлитат и носят послания на онези,
които имат нужда от писма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Ченкина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...