Аз съм раздала много любов
и много пъти тя - любовта -
си е тръгвала от мен.
Плакала съм цяла нощ
и съм чула глас необикновен.
Говорила съм с луната за болките
и съдбата, за красотата.
Посрещала съм зората уморена
и щастлива от вихъра на нощта.
Научих се на много неща.
Научих се да обичам и да прощавам.
Повече от себе си да раздавам
и да не търся благодарност за това.
И съдбата не ме забрави, закриля ме
с магията си и досега.
Мислите ми превръща в птици,
които отлитат и носят послания на онези,
които имат нужда от писма.