1 мар. 2007 г., 09:03

Моите неосъществения

1.1K 0 0
Ще ми се да пишех кат Вапцаров,
с "думи прости" стихове да нижех,
да съзирах героите на мойто смутно време,
а не с мрачни рими да проклинах...

Исках аз да бъда като Ботев,
живота чер с юмруци да посрещах,
народа мой към революция да тиках,
а не да търсех оправдание във всяко нещо...

Не станах аз дори кат Пеньо Пенев,
в завода с морен труд скръбта да уталожа,
на ропота, страха и гнева в мене,
с морал и идеали прангите да сложа...

Най станах аз навъсен скот-неверник,
изгубих вярата си нявга благородна,
превърнах се в мрачен и невзрачен съвременник,
с гримаса към живота грозна, злобна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Куманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....