Ще ми се да пишех кат Вапцаров,
с "думи прости" стихове да нижех,
да съзирах героите на мойто смутно време,
а не с мрачни рими да проклинах...

Исках аз да бъда като Ботев,
живота чер с юмруци да посрещах,
народа мой към революция да тиках,
а не да търсех оправдание във всяко нещо...

Не станах аз дори кат Пеньо Пенев,
в завода с морен труд скръбта да уталожа,
на ропота, страха и гнева в мене,
с морал и идеали прангите да сложа...

Най станах аз навъсен скот-неверник,
изгубих вярата си нявга благородна,
превърнах се в мрачен и невзрачен съвременник,
с гримаса към живота грозна, злобна.