1.03.2007 г., 9:03

Моите неосъществения

1.1K 0 0
Ще ми се да пишех кат Вапцаров,
с "думи прости" стихове да нижех,
да съзирах героите на мойто смутно време,
а не с мрачни рими да проклинах...

Исках аз да бъда като Ботев,
живота чер с юмруци да посрещах,
народа мой към революция да тиках,
а не да търсех оправдание във всяко нещо...

Не станах аз дори кат Пеньо Пенев,
в завода с морен труд скръбта да уталожа,
на ропота, страха и гнева в мене,
с морал и идеали прангите да сложа...

Най станах аз навъсен скот-неверник,
изгубих вярата си нявга благородна,
превърнах се в мрачен и невзрачен съвременник,
с гримаса към живота грозна, злобна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Куманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...