16 авг. 2015 г., 22:16  

Моите песни

580 0 3

Живея отдавна по стари канони.

От малък съм учен да спазвам закони.

По моите пътища - трудни, телесни,

аз пиша и страдам със моите песни.

 

Живея с мечтите, с надеждите голи

на мен да се падат и важните роли.

От мен да зависи и утре-то ново,

и всички да чуват и моето слово.

 

Негоден съм вече да слушам словата

на псевдогерои с "ума" им в главата.

И да ме смайват със глупости пошли

от някакви там си изпаднали рошли.

 

И аз ги изхвърлям лошите думи -

все камъни едри от моите друми,

вървяни на нокти във дните мъгливи

със кравите сиви - отдавна дръгливи.

 

И аз ще притурям към моите песни

стипчиво и люто във думите пресни

с надежда, че утре денят ще е ясен

и няма да духа пустинника бесен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Водичке!
    Благодаря,Руми!
    Радвам се, че харесвате!Желая ви хубав ден!
  • Хареса ми цялата тази образност, Никола:

    "И аз ги изхвърлям лошите думи -
    все камъни едри от моите друми,"

    Поздрав от мен!
  • Стипчиво и люто са хубава подправка за верните думи.
    Честно и силно е словото ти, Колич!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...