Aug 16, 2015, 10:16 PM  

Моите песни

  Poetry » Other
583 0 3

Живея отдавна по стари канони.

От малък съм учен да спазвам закони.

По моите пътища - трудни, телесни,

аз пиша и страдам със моите песни.

 

Живея с мечтите, с надеждите голи

на мен да се падат и важните роли.

От мен да зависи и утре-то ново,

и всички да чуват и моето слово.

 

Негоден съм вече да слушам словата

на псевдогерои с "ума" им в главата.

И да ме смайват със глупости пошли

от някакви там си изпаднали рошли.

 

И аз ги изхвърлям лошите думи -

все камъни едри от моите друми,

вървяни на нокти във дните мъгливи

със кравите сиви - отдавна дръгливи.

 

И аз ще притурям към моите песни

стипчиво и люто във думите пресни

с надежда, че утре денят ще е ясен

и няма да духа пустинника бесен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Водичке!
    Благодаря,Руми!
    Радвам се, че харесвате!Желая ви хубав ден!
  • Хареса ми цялата тази образност, Никола:

    "И аз ги изхвърлям лошите думи -
    все камъни едри от моите друми,"

    Поздрав от мен!
  • Стипчиво и люто са хубава подправка за верните думи.
    Честно и силно е словото ти, Колич!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...