4 июн. 2011 г., 21:16

Моите Стихове

863 0 2

Толкова стихове написах за теб.

Дали някога ще те намерят?!

Ще те докоснат ли? И дали ще разбереш

това, което да кажа не смея?!

 

Разголих душата си върху листа.

Оголих се цялата без свян и тревога.

Свалих бариерите на гордостта.

Признах всичко, което пред тебе не мога.

 

И може би някога, ако прочетеш

моите стихове, ще се откриеш

във всяка дума и всеки ред.

Премълчаното от мен ще разкриеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво и много истинско
  • Не бих го написала по-добре от теб.Поздравявам те!Чувствата, които изпитваме ни карат да излеем душата си върху хартия и се раждат тези прекрасни стихове.Пожелавам,да докоснат сърцето на този, който те вдъхновява.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...