4.06.2011 г., 21:16

Моите Стихове

862 0 2

Толкова стихове написах за теб.

Дали някога ще те намерят?!

Ще те докоснат ли? И дали ще разбереш

това, което да кажа не смея?!

 

Разголих душата си върху листа.

Оголих се цялата без свян и тревога.

Свалих бариерите на гордостта.

Признах всичко, което пред тебе не мога.

 

И може би някога, ако прочетеш

моите стихове, ще се откриеш

във всяка дума и всеки ред.

Премълчаното от мен ще разкриеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво и много истинско
  • Не бих го написала по-добре от теб.Поздравявам те!Чувствата, които изпитваме ни карат да излеем душата си върху хартия и се раждат тези прекрасни стихове.Пожелавам,да докоснат сърцето на този, който те вдъхновява.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...