Толкова стихове написах за теб.
Дали някога ще те намерят?!
Ще те докоснат ли? И дали ще разбереш
това, което да кажа не смея?!
Разголих душата си върху листа.
Оголих се цялата без свян и тревога.
Свалих бариерите на гордостта.
Признах всичко, което пред тебе не мога.
И може би някога, ако прочетеш
моите стихове, ще се откриеш
във всяка дума и всеки ред.
Премълчаното от мен ще разкриеш.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
