Толкова стихове написах за теб.
Дали някога ще те намерят?!
Ще те докоснат ли? И дали ще разбереш
това, което да кажа не смея?!
Разголих душата си върху листа.
Оголих се цялата без свян и тревога.
Свалих бариерите на гордостта.
Признах всичко, което пред тебе не мога.
И може би някога, ако прочетеш
моите стихове, ще се откриеш
във всяка дума и всеки ред.
Премълчаното от мен ще разкриеш.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
