19 окт. 2011 г., 11:18

Моите трофеи 

  Поэзия » Любовная
425 0 4

Погалвам с поглед голите стени,

оживяват остарели багри и релефи,

виждам пак разпънатите дивечови кожи,

с кремък драни са от живо все с мерак,

безплътни слоеве, свлечени от една душа,

пришити са без ред в кърпеж от самотата,

цветовете е решила битката на сиво и червено,

трофеи от увехналите пролетни копнежи,

измръзнали във ужаса на дъжд от вишнев цвят,

покосени от един куршум, наречен с думичката НЕ.

Славеи с изтръгнати езици пеели са всяка пролет.

© Антон Антонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??