Моите трофеи
562
0
4
Погалвам с поглед голите стени,
оживяват остарели багри и релефи,
виждам пак разпънатите дивечови кожи,
с кремък драни са от живо все с мерак,
безплътни слоеве, свлечени от една душа,
пришити са без ред в кърпеж от самотата,
цветовете е решила битката на сиво и червено,
трофеи от увехналите пролетни копнежи,
измръзнали във ужаса на дъжд от вишнев цвят,
покосени от един куршум, наречен с думичката НЕ.
Славеи с изтръгнати езици пеели са всяка пролет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Антонов Всички права запазени
Привет и тук мила voda!
