19.10.2011 г., 11:18 ч.

Моите трофеи 

  Поезия » Любовна
424 0 4

Погалвам с поглед голите стени,

оживяват остарели багри и релефи,

виждам пак разпънатите дивечови кожи,

с кремък драни са от живо все с мерак,

безплътни слоеве, свлечени от една душа,

пришити са без ред в кърпеж от самотата,

цветовете е решила битката на сиво и червено,

трофеи от увехналите пролетни копнежи,

измръзнали във ужаса на дъжд от вишнев цвят,

покосени от един куршум, наречен с думичката НЕ.

Славеи с изтръгнати езици пеели са всяка пролет.

© Антон Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??