19 oct 2011, 11:18

Моите трофеи 

  Poesía » De amor
426 0 4

Погалвам с поглед голите стени,

оживяват остарели багри и релефи,

виждам пак разпънатите дивечови кожи,

с кремък драни са от живо все с мерак,

безплътни слоеве, свлечени от една душа,

пришити са без ред в кърпеж от самотата,

цветовете е решила битката на сиво и червено,

трофеи от увехналите пролетни копнежи,

измръзнали във ужаса на дъжд от вишнев цвят,

покосени от един куршум, наречен с думичката НЕ.

Славеи с изтръгнати езици пеели са всяка пролет.

© Антон Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??