Моите трофеи
559
0
4
Погалвам с поглед голите стени,
оживяват остарели багри и релефи,
виждам пак разпънатите дивечови кожи,
с кремък драни са от живо все с мерак,
безплътни слоеве, свлечени от една душа,
пришити са без ред в кърпеж от самотата,
цветовете е решила битката на сиво и червено,
трофеи от увехналите пролетни копнежи,
измръзнали във ужаса на дъжд от вишнев цвят,
покосени от един куршум, наречен с думичката НЕ.
Славеи с изтръгнати езици пеели са всяка пролет.
© Антон Антонов All rights reserved.
Привет и тук мила voda!
