23 июл. 2012 г., 14:36

Мой и само мой

863 0 0

Стихове за тебе нижа от край време.

С тях непрестанно ти говоря аз.

Понякога обвинявам те за мойто бреме.

Друг път нежно ти шептя на глас.

 

Другите, що четат ги, име ти прикачват.

Все едно лице виждат в тях.

Ала ти не си човек и име нямаш.

Приятел верен си и смъртен враг.

 

В нощите безкрайни мъчиш ме жестоко.

В дните кратки посрещаш ме със смях.

И пак отново и отново взимаш ме

и после връщаш в този грешен свят.

 

Всяка дума, всеки жест -  посветени са на теб!

Мислите, тежките сълзи – винаги за теб!

Един живот си, сладък и горчив,

стъпкана надежда и далечен бряг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любена Стоименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...