Мой и само мой

Стихове за тебе нижа от край време.

С тях непрестанно ти говоря аз.

Понякога обвинявам те за мойто бреме.

Друг път нежно ти шептя на глас.

Другите, що четат ги, име ти прикачват.

Все едно лице виждат в тях.

Ала ти не си човек и име нямаш.

Приятел верен си и смъртен враг.

В нощите безкрайни мъчиш ме жестоко.

В дните кратки посрещаш ме със смях.

И пак отново и отново взимаш ме

и после връщаш в този грешен свят.

Всяка дума, всеки жест -  посветени са на теб!

Мислите, тежките сълзи – винаги за теб!

Един живот си, сладък и горчив,

стъпкана надежда и далечен бряг...