14 апр. 2022 г., 12:34

Мой роден Лом

642 0 0

На брега на река пълноводна

Лом бил създаден преди векове.

Хора смели, с воля свободна

издигнали тук домове.

 

И още историята древна разказва

за траки и римляни, за Артанес,

за Алмус, Поломие и Булмия,

за твоя възход чак до днес.

 

С Виенски полъх от Дунава тих

архитектура  нова в теб разцъфтяла.

Сградите се превърнали в шедьовър красив,

музика затанцувала в театралната зала.

 

Гордея се с твоите възрожденски традиции,

с будители , книжовници, театрални дейци,

с първо читалище, с Кръстьо Пишурката,

с оперетата и талантливите ти певци.

 

Твой символ край Дунав е шлепът- музей.

Събира ни парка красив за отмора,

любимият изглед от понтонния кей,

силует на рибари , чайки в простора … 

 

Скътал си спомен за родната къща

по стръмната уличка до черковния двор…

Към нея винаги аз ще се връщам,

с любов за нея и теб, мой роден Лом!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...