20 июн. 2022 г., 08:05

Мой, само мой е денят

675 4 17

Лято е.

Юни, изпълнен с мечти.

Утрото кърши тънка снага,

гали ме слънцето с топли лъчи,

шепне: „Твой, само твой е деня.“

Знам, за мен днес е засвирил, 

малък щурчо с цигулка в ръка,

пак за мен цъфтят слънчогледи,

с лавандула уханна в лилави поля.

В шепи днес си събирам звездите

и наричам с любов за идните дни,

да са ведри, с много обич пропити,

криле да си имам за нови мечти.

Днес, само мой е деня!

Слънчогледи в ръката събирам.

Знам, ще продължа да вървя,

пътят е труден, нека Бог ме закриля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Мини за хубавите пожелания!
  • Нека Бог те закриля мила Скити, прекрасен стих, жив като картина. Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Румен! Желая ти слънчево и ведро лято!
  • Много хубав, приятен и свеж стих с дъх на лято!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...