Мой, само мой е денят
Лято е.
Юни, изпълнен с мечти.
Утрото кърши тънка снага,
гали ме слънцето с топли лъчи,
шепне: „Твой, само твой е деня.“
Знам, за мен днес е засвирил,
малък щурчо с цигулка в ръка,
пак за мен цъфтят слънчогледи,
с лавандула уханна в лилави поля.
В шепи днес си събирам звездите
и наричам с любов за идните дни,
да са ведри, с много обич пропити,
криле да си имам за нови мечти.
Днес, само мой е деня!
Слънчогледи в ръката събирам.
Знам, ще продължа да вървя,
пътят е труден, нека Бог ме закриля.
