Не си свободен,
ако самотата в теб се е вкопала.
На нея роб си.
Нали, мой роден февруари!
Хайде, сбогом...
В теб аз всичко си оставям -
и радости, и мъки,
в тебе цял се давя,
водопад от срещи и разлъки...
трудно после се изправям
от хързулнати задръжки,
себе си от тях изравям
със снежинки в душата чужди...
И кротко, тихо чакам
пак при мен да се завърнеш...
Дано не ме забравиш някъде
по пътя наобратно...!