Feb 29, 2020, 8:12 PM

Мой си ...

Poetry

691 0 0

Не си свободен,
ако самотата в теб се е вкопала.
На нея роб си.
Нали, мой роден февруари!
Хайде, сбогом...
В теб аз всичко си оставям -
и радости, и мъки,
в тебе цял се давя,
водопад от срещи и разлъки...
трудно после се изправям
от хързулнати задръжки,
себе си от тях изравям
със снежинки в душата чужди...
И кротко, тихо чакам
пак при мен да се завърнеш...
Дано не ме забравиш някъде
по пътя наобратно...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0