Мой стих – последната молитва
Едничка си за мен надежда
светът затръшна сто врати
и невъзможно ми изглежда,
че ми оставаш само ти.
Мой стих – последната молитва,
с която и душата литва,
към нови, светли небеса
и търси светъл път, когато,
прилича зимата на лято
и хора хората не са.
И пак трепери пред летене,
така ненужният поет.
И в стих едничък въплътен е,
копнеж високо и напред,
към Бога пътя да намери,
към светлите, небесни двери,
че мъки земни го гнетят,
душата вехне, като цвете,
висят отсечени крилете,
на птиците е само брат.
Дано се дверите отворят
за всеки, който угнетен,
сред нечовеци търси хора...
Надеждата е жива в мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
