Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18131
1.01.2023 г., 10:37 ч.

Мой стих – последната молитва 

  Поезия » Философска
685 6 17

Едничка си за мен надежда
светът затръшна сто врати
и невъзможно ми изглежда,
че ми оставаш само ти.
Мой стих – последната молитва,
с която и душата литва,
към нови, светли небеса
и търси светъл път, когато,
прилича зимата на лято
и хора хората не са.

 

И пак трепери пред летене,
така ненужният поет.
И в стих едничък въплътен е,
копнеж високо и напред,
към Бога пътя да намери,
към светлите, небесни двери,
че мъки земни го гнетят,
душата вехне, като цвете,
висят отсечени крилете,
на птиците е само брат.

 

Дано се дверите отворят
за всеки, който угнетен,
сред нечовеци търси хора...
Надеждата е жива в мен!

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??