Може би не ставаш нощем

да броиш безсмислено звезди,

може би не пробваш още

да вържеш времето с юзди.

Сигурно се криеш от дъжда,

не гониш като мене всяка капка,

не откриваш сенки във нощта,

не виждаш дракон в малка жабка.

Навярно не прегръщаш непознати,

не ходиш на разходка с радостта,

не гониш вятъра по стръмните ливади,

не взимаш името на младостта.

Не пазиш в себе си картини,

рисувани със слънчеви лъчи,

и аз съм като теб - с човешко име,

но различен е светът през моите очи!