Feb 9, 2011, 10:27 PM

Може би...

  Poetry » Other
808 0 1

Може би не ставаш нощем

да броиш безсмислено звезди,

може би не пробваш още

да вържеш времето с юзди.

 

Сигурно се криеш от дъжда,

не гониш като мене всяка капка,

не откриваш сенки във нощта,

не виждаш дракон в малка жабка.

 

Навярно не прегръщаш непознати,

не ходиш на разходка с радостта,

не гониш вятъра по стръмните ливади,

не взимаш името на младостта.

 

Не пазиш в себе си картини,

рисувани със слънчеви лъчи,

и аз съм като теб - с човешко име,

но различен е светът през моите очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...