Може би не ставаш нощем
да броиш безсмислено звезди,
може би не пробваш още
да вържеш времето с юзди.
Сигурно се криеш от дъжда,
не гониш като мене всяка капка,
не откриваш сенки във нощта,
не виждаш дракон в малка жабка.
Навярно не прегръщаш непознати,
не ходиш на разходка с радостта,
не гониш вятъра по стръмните ливади,
не взимаш името на младостта.
Не пазиш в себе си картини,
рисувани със слънчеви лъчи,
и аз съм като теб - с човешко име,
но различен е светът през моите очи!
© Мария All rights reserved.