Може би вината се крие дълбоко в нас самите.
За разочарованията, сълзите, щастието, дори и любовта!
Изгарящата вина, че сме отблъснали стойностните хора,
затваряйки се дълбоко в себе си с крайна враждебност
и неспособност да оцениш истината.
Замъглената ти от ярост преценка тихо шепне, че е сгрешила.
Може би този човек беше истински,
а ти го прогони със страх.
Страх да го допуснеш до себе си,
след всички фалшиви приятелства и стрелите в гърба.
Може би...
Надежда... Отчаяние... Любов, или разочарование?
Може би просто нужда от внимание!
А. Димитрова
© Rose ash Все права защищены