Може би вината се крие дълбоко в нас самите.

За разочарованията, сълзите, щастието, дори и любовта!
Изгарящата вина, че сме отблъснали стойностните хора,

затваряйки се дълбоко в  себе си с крайна враждебност

и неспособност да оцениш истината.

Замъглената ти от ярост преценка тихо шепне, че е сгрешила.
Може би този човек беше истински,

а ти го прогони със страх.

Страх да го допуснеш до себе си,

след всички фалшиви приятелства и стрелите в гърба.
Може би...
Надежда... Отчаяние... Любов, или разочарование?
Може би просто нужда от внимание!

А. Димитрова