26 июл. 2019 г., 22:23

Може би

898 0 0

Спирам да съжалявам,

че много остарях,

а още съм жива.

Май започвам да се очовечвам,

макар че още малко съм дива.

Може би ще мога вече

да обичам всички хора

и добри, и лоши,

и ще мога да ги каня

на череши в двора.

Може би ще се науча

даже да прощавам

обидата си тежка

и да спра да занимавам

с това други хора.

Може би ще се науча

оскъдния си хляб да деля

със оскъдни хора

и ще ги поканя в къщи,

а не вън на двора.

Може да обикна

всички безгръбначни

и ще почна да мечтая

за проекти брачни.

Какво ли не прави

деменцията стара,

която кротко пристига

без никой да я кара.

Може би ще си намеря

даже и душа,

и че горе отивам

с нея да се утеша.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...