Jul 26, 2019, 10:23 PM

Може би

897 0 0

Спирам да съжалявам,

че много остарях,

а още съм жива.

Май започвам да се очовечвам,

макар че още малко съм дива.

Може би ще мога вече

да обичам всички хора

и добри, и лоши,

и ще мога да ги каня

на череши в двора.

Може би ще се науча

даже да прощавам

обидата си тежка

и да спра да занимавам

с това други хора.

Може би ще се науча

оскъдния си хляб да деля

със оскъдни хора

и ще ги поканя в къщи,

а не вън на двора.

Може да обикна

всички безгръбначни

и ще почна да мечтая

за проекти брачни.

Какво ли не прави

деменцията стара,

която кротко пристига

без никой да я кара.

Може би ще си намеря

даже и душа,

и че горе отивам

с нея да се утеша.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...