Jul 26, 2019, 10:23 PM

Може би

904 0 0

Спирам да съжалявам,

че много остарях,

а още съм жива.

Май започвам да се очовечвам,

макар че още малко съм дива.

Може би ще мога вече

да обичам всички хора

и добри, и лоши,

и ще мога да ги каня

на череши в двора.

Може би ще се науча

даже да прощавам

обидата си тежка

и да спра да занимавам

с това други хора.

Може би ще се науча

оскъдния си хляб да деля

със оскъдни хора

и ще ги поканя в къщи,

а не вън на двора.

Може да обикна

всички безгръбначни

и ще почна да мечтая

за проекти брачни.

Какво ли не прави

деменцията стара,

която кротко пристига

без никой да я кара.

Може би ще си намеря

даже и душа,

и че горе отивам

с нея да се утеша.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...