Спирам да съжалявам,

че много остарях,

а още съм жива.

Май започвам да се очовечвам,

макар че още малко съм дива.

Може би ще мога вече

да обичам всички хора

и добри, и лоши,

и ще мога да ги каня

на череши в двора.

Може би ще се науча

даже да прощавам

обидата си тежка

и да спра да занимавам

с това други хора.

Може би ще се науча

оскъдния си хляб да деля

със оскъдни хора

и ще ги поканя в къщи,

а не вън на двора.

Може да обикна

всички безгръбначни

и ще почна да мечтая

за проекти брачни.

Какво ли не прави

деменцията стара,

която кротко пристига

без никой да я кара.

Може би ще си намеря

даже и душа,

и че горе отивам

с нея да се утеша.