Може би болката ще отшуми.

Може би вече няма да боли.

Но дали споменът ще се изтрие?

Дали момента ще забравя?

Как бих могла подобно нещо да направя,

като още те обичам и тъжа за теб.

Животът продължава да тече,

но не и за мен.

Слънцето отново изгрява с надежда,

но не и за мен.

Шумът от клоните навън значи нещо,

но не знам какво, вече нямам тази дарба,

защото ти ми я отне, когато си отиде.

Аз стоях и се молех да останеш,

помолих се на всички богове,

но явно така е трябвало да стане.

Да остана сама,

без защита и без любов.

Да бъда сама, без топлина.

Да съм сама, без теб.

Може би вечно ще те помня.

А може и да те забравя.

Сигурно после няма да боли,

раната ще заздравее.

Но какво да правя до тогава?

Как да живея до тогава?

Не мога вечно аз да плача

и в мъглата на скръбта да се крия.

Там съм защитена, но времето лети,

не иска да ме чака.

Гордо ще се изправя и ще погледна напред,

за теб ще забравя и ще

поема надалеч.