Може би...
Може би,
някъде в нищото,
чака една разсъблечена нежност,
пропита от вятър,
разтопена в нощта,
и разхвърляна
на частици звезден прах,
унесена в лунните напеви.
И когато стана достойна
за топлината й,
ще събера в шепите си
праха сребърен,
ще овая от полъха чувство
и заедно с лунните лъчи,
ще окича косите на нежността с блясък,
ще покрия разсъблечената и същност
с дреха от отдаденост
и ще я даря на себе си
и нощта,
като топъл спомен.
някъде в нищото,
чака една разсъблечена нежност,
пропита от вятър,
разтопена в нощта,
и разхвърляна
на частици звезден прах,
унесена в лунните напеви.
И когато стана достойна
за топлината й,
ще събера в шепите си
праха сребърен,
ще овая от полъха чувство
и заедно с лунните лъчи,
ще окича косите на нежността с блясък,
ще покрия разсъблечената и същност
с дреха от отдаденост
и ще я даря на себе си
и нощта,
като топъл спомен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гери Все права защищены
