8 may 2008, 9:15

Може би...

  Poesía
1.1K 1 4
Може би,

някъде в нищото,
чака една разсъблечена нежност,
пропита от вятър,
разтопена в нощта,
и разхвърляна
на частици звезден прах,
унесена в лунните напеви.

И когато стана достойна
за топлината й,

ще събера в шепите си
праха сребърен,
ще овая от полъха чувство
и заедно с лунните лъчи,
ще окича косите на нежността с блясък,
ще покрия разсъблечената и същност
с дреха от отдаденост

и ще я даря на себе си
и нощта,
като топъл спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...