8 may 2008, 9:15

Може би... 

  Poesía
650 1 4
Може би,

някъде в нищото,
чака една разсъблечена нежност,
пропита от вятър,
разтопена в нощта,
и разхвърляна
на частици звезден прах,
унесена в лунните напеви.

И когато стана достойна
за топлината й,

ще събера в шепите си
праха сребърен,
ще овая от полъха чувство
и заедно с лунните лъчи,
ще окича косите на нежността с блясък,
ще покрия разсъблечената и същност
с дреха от отдаденост

и ще я даря на себе си
и нощта,
като топъл спомен.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??