8.05.2008 г., 9:15 ч.

Може би... 

  Поезия
705 1 4
Може би,

някъде в нищото,
чака една разсъблечена нежност,
пропита от вятър,
разтопена в нощта,
и разхвърляна
на частици звезден прах,
унесена в лунните напеви.

И когато стана достойна
за топлината й,

ще събера в шепите си
праха сребърен,
ще овая от полъха чувство
и заедно с лунните лъчи,
ще окича косите на нежността с блясък,
ще покрия разсъблечената и същност
с дреха от отдаденост

и ще я даря на себе си
и нощта,
като топъл спомен.

© Гери Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??