8 апр. 2014 г., 16:38  

Може би днес...

927 0 8

Може би днес е денят за обичане.

Вчера отмина без спомен и звук.

Утре пристига със свое привличане.

Ние, обаче, сме с теб точно тук.

 

Тук в този толкова бързащ порядък.

Ден подир ден в кръговратен вървеж.

Обич ли имаш? Предай я нататък.

Времето с нищо не можеш да спреш.

 

Прошка ли искаш? Недей я отлага.

Думи в смирение днес изречи.

Някой, навярно, със трепет те чака

пръв да го срещнеш с любящи очи.

 

Радост ли носиш? Раздавай на други.

Мигове с цветна любов сподели.

Нежност разпръсквай. Не чакай заслуги.

Утре след теб ще събират мечти.

 

Може би днес е денят. Друг да няма.

Вчера отмина. Не питай защо.

С времето всичко ще стане на слама.

Не и следата от всяко добро.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви: Кери, Светле, Милена и Веси, за готовността да предадете нататък.
  • Много хубав стих! Поздрави!
  • Прекрасно!! Предавам посланието и аз!
  • Предавам нататък - хора вземайте, докато има... ден! Поздрав!
  • Благодаря, Жанет. Всъщност не знаех, че направената от мен редакция ще отнеме толкова време и за съжаление това стихо го пуснаха след два дни, но със стара дата и това го лиши от възможността да се чете на времето си. Но нищо, вече ще знам.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...