Може би днес...
Може би днес е денят за обичане.
Вчера отмина без спомен и звук.
Утре пристига със свое привличане.
Ние, обаче, сме с теб точно тук.
Тук в този толкова бързащ порядък.
Ден подир ден в кръговратен вървеж.
Обич ли имаш? Предай я нататък.
Времето с нищо не можеш да спреш.
Прошка ли искаш? Недей я отлага.
Думи в смирение днес изречи.
Някой, навярно, със трепет те чака
пръв да го срещнеш с любящи очи.
Радост ли носиш? Раздавай на други.
Мигове с цветна любов сподели.
Нежност разпръсквай. Не чакай заслуги.
Утре след теб ще събират мечти.
Може би днес е денят. Друг да няма.
Вчера отмина. Не питай защо.
С времето всичко ще стане на слама.
Не и следата от всяко добро.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви: Кери, Светле, Милена и Веси, за готовността да предадете нататък.
-
Много хубав стих! Поздрави!
-
Прекрасно!! Предавам посланието и аз!
-
Предавам нататък - хора вземайте, докато има... ден! Поздрав!
-
Благодаря, Жанет. Всъщност не знаех, че направената от мен редакция ще отнеме толкова време и за съжаление това стихо го пуснаха след два дни, но със стара дата и това го лиши от възможността да се чете на времето си. Но нищо, вече ще знам.
-
"...денят. Друг да няма."!...
-
Чаках го два дни да се редактира, сега го чета от петнайсетина минути и се чудя какво да ти напиша, ти всичко си казала.
...освен да предам нататък... -
Точно днес е денят! За всичко!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
