1 апр. 2009 г., 21:37
Може би краят
Иска ми се да проплача,
за да усетя онова чувство,
което усещах преди,
иска ми се да страдам,
за да олекне,
както преди.
Но сълзи не останаха,
изчерпан сякаш си ти,
изписана тетрадка,
която вече не чета,
защото се превърна в изтъркано клише,
за онова прекрасното момче.
Някога трябваше да спра, нали?
Да не чувствам болка,
нито любов,
да не обвинявам себе си
и да лъжа, че има надежда.
Изправена пред този край не знам,
дали това съм искала преди,
но днес със сигурност не е така,
защото искам пак да плача.
© Маги Петкова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
докато четях стиха ти случайно слушах една песен на Филип Киркоров, която изключително много се допълва с творбата ти.
поздравявам те с нея : http://www.vbox7.com/play:0ee9d529 ( мисля, че дори и да не знаеш руски можеш сама да си преведеш заглавието
Прегръдки, мила!