Може би краят
Иска ми се да проплача,
за да усетя онова чувство,
което усещах преди,
иска ми се да страдам,
за да олекне,
както преди.
Но сълзи не останаха,
изчерпан сякаш си ти,
изписана тетрадка,
която вече не чета,
защото се превърна в изтъркано клише,
за онова прекрасното момче.
Някога трябваше да спра, нали?
Да не чувствам болка,
нито любов,
да не обвинявам себе си
и да лъжа, че има надежда.
Изправена пред този край не знам,
дали това съм искала преди,
но днес със сигурност не е така,
защото искам пак да плача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маги Петкова Всички права запазени
