30 авг. 2006 г., 17:17

Може би не е късно

760 0 9

Подритваме мечтите си.

Настъпвамe ги,

крачейки в реалността.

От страх или от малодушие

съществуваме монотонно

и дори не ни плаши това.

Жалка картина

от сиви безцветия,

слепота и

гробни беззвучия.

Понякога случайно

отворили очи

ни се приисква да запеем,

разтворили криле.

Но песента е кратка

като стон

и само дразни

гърлото до болка.

Заспим ли обаче,

в съня си

изкачваме върха и

от душата ни

вик пронизващ

разцепва небесата.

 

Може би все пак

не е късно

да започнем да живеем?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей,Ваня!
    Поздрави за стиха-хареса ми!
    Още малко...ще се справиш!
    Прегръдка!
  • Хареса ми, уловила си полюсите в човешката природа. Браво.
  • Добре дошла, Ваня!!!
    Поздрави и успехи!!!
    Важното е да желаеш да се учиш!!!
  • Това е първият ми опит за бял стих и думите се изсипаха наведнъж. Усещам,че се губи ритъма. Ще го преработя задължително, Джейни, защото идеята ми допада и си заслужава да се поработи върху нея. Благодаря за коректността и насърчителните думи, момичета!
  • Никога не е късно Мая!
    И да се научим да пишем не е късно!
    Такава хубава идея си изписа, преработи го във стих!
    Дай благозвучност на думите, послушаи Веси и Меганс!
    Аз все още преработвам моите и не се страмувам от това!
    Когато прочета нещо мое и отново и отново и усетя, че нещо се губи и го дооправям!
    Успех!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...