И беше „тя"...
обляна в сребърни сълзи.
Безспир сред „нея" - музика кънти.
И само „тя" - радваше се на ридаещото небе...
И беше „тя"...
и спомен, и реликва свята...
за отминалите златни времена...
Възкръсваща отново и отново за друг живот.
И беше „тя"...
Наричана с имена безброй -
нежност, страст, любов дори...
Ала остана неразбрана - от тях, от нас и от света.