14.04.2008 г., 21:35 ч.

може би... но не знам точно 

  Поезия
636 0 1
 

И беше „тя"...

обляна в сребърни сълзи.

Безспир сред  „нея" - музика кънти.

И само „тя" - радваше се на ридаещото  небе...

 

 

И беше „тя"...

и спомен, и реликва свята...

за отминалите златни времена...

Възкръсваща отново и отново за друг живот.

 

 

И  беше „тя"...

Наричана с имена безброй -

нежност, страст, любов дори...

Ала остана неразбрана - от тях, от нас и от света.

© Елизабет Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??