И беше „тя"...
обляна в сребърни сълзи.
Безспир сред „нея" - музика кънти.
И само „тя" - радваше се на ридаещото небе...
И беше „тя"...
и спомен, и реликва свята...
за отминалите златни времена...
Възкръсваща отново и отново за друг живот.
И беше „тя"...
Наричана с имена безброй -
нежност, страст, любов дори...
Ала остана неразбрана - от тях, от нас и от света.
© Елизабет Борисова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
