Може би от утре
Страх ме е да те обичам още,
не допускам мисълта да те желая...
извинявам се на себе си среднощно,
че улавям се за двама да мечтая.
Грешно е, но страх ме е отдавна
да се доверя на някого отново...
раната боли ме от опареното
рано е да те приема във живота ми.
Не очаквай да ти дам любов
във сърцето щом страхът царува,
и примира във туптежа още
времето ще излекува...
Минали дела и нощи,
белезите във душата груби.
Не поисквай само обич,
мога да обичам лудо...
Страх ме е обаче точно
от това понякога, че губя...
както си изгубих и душата...
Мога да обичам бурно,
мога ала не днес...
Не и още.
Може би от утре.
не допускам мисълта да те желая...
извинявам се на себе си среднощно,
че улавям се за двама да мечтая.
Грешно е, но страх ме е отдавна
да се доверя на някого отново...
раната боли ме от опареното
рано е да те приема във живота ми.
Не очаквай да ти дам любов
във сърцето щом страхът царува,
и примира във туптежа още
времето ще излекува...
Минали дела и нощи,
белезите във душата груби.
Не поисквай само обич,
мога да обичам лудо...
Страх ме е обаче точно
от това понякога, че губя...
както си изгубих и душата...
Мога да обичам бурно,
мога ала не днес...
Не и още.
Може би от утре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Все права защищены
6 от мен
