31 авг. 2007 г., 20:13

Може би от утре

Поэзия

943 0 4

Страх ме е да те обичам още,
не допускам мисълта да те желая...
извинявам се на себе си среднощно,
че улавям се за двама да мечтая.

Грешно е, но страх ме е отдавна
да се доверя на някого отново...
раната боли ме от опареното
рано е да те приема във живота ми.

Не очаквай да ти дам любов
във сърцето щом страхът царува,
и примира във туптежа още
времето ще излекува...

Минали дела и нощи,
белезите във душата груби.
Не поисквай само обич,
мога да обичам лудо...

Страх ме е обаче точно
от това понякога, че губя...
както си изгубих и душата...
Мога да обичам бурно,
мога ала не днес...
Не и още.

Може би от утре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

U_N_K_N_O_W_N (Кристина)

Още едно голямо благодаря за милите думи!

2007-09-01T15:04:21+03:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

Утре така или иначе ще настъпи и колкото по-бързо го осъзнаеш,толкова по-скоро ще е утре! 6 от мен

2007-09-01T01:28:20+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Надеждата струи като плах слънчев лъч!
Чудесен стих! Поздравления!

2007-08-31T21:38:49+03:00
Love (Ванина)

Може би...

2007-08-31T20:36:44+03:00